Mar 24, 2013, 2:52 PM

Когато си далеч

  Poetry » Love
950 2 0

Когато си далеч от мен,

животът ми губи смисъл.

Когато в дните не си до мен,

вечер сън няма, а само мисъл.

 

Дните без теб са пусти

и мрачно е дори небето.

Тъгувам за твоите очи

и чаровната ти усмивка по лицето.

 

Вървя по улиците, често сама,

и ходя на местата, където си бил.

Веднага обгръща ме самота,

ти със всички ни беше мил.

 

Ела си, блясъка в очите ми върни,

повярвай, ще бъда много щастлива.

Сълзите ми нежно изтрий,

ела, че нощта бавно си отива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...