Когато си далече
Крещя, крещя, крещя:
"Отивайте си часове!",
сама, сама, сама,
мойто мило ме зове.
Стрелки, минути, звън,
отмерват самотата,
вървете си навън,
поглеждам аз вратата.
И чакам него пак,
тишината да разбие.
Той само знае как
сълзите мои да попие.
Отивайте си, дни безкрайни,
ръцете му ще ме прегърнат.
Очите и гласът омайни
усмивката на мен ще върнат.
31.08.07
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Неделчева Todos los derechos reservados
