Крещя, крещя, крещя:
"Отивайте си часове!",
сама, сама, сама,
мойто мило ме зове.
Стрелки, минути, звън,
отмерват самотата,
вървете си навън,
поглеждам аз вратата.
И чакам него пак,
тишината да разбие.
Той само знае как
сълзите мои да попие.
Отивайте си, дни безкрайни,
ръцете му ще ме прегърнат.
Очите и гласът омайни
усмивката на мен ще върнат.
31.08.07
© Кремена Неделчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
