31 авг. 2007 г., 17:41

Когато си далече 

  Поэзия
864 0 2
 

Крещя, крещя, крещя:

"Отивайте си часове!",

сама, сама, сама,

мойто мило ме зове.


Стрелки, минути, звън,

отмерват самотата,

вървете си навън,

поглеждам аз вратата.


И чакам него пак,

тишината да разбие.

Той само знае как

сълзите мои да попие.


Отивайте си, дни безкрайни,

ръцете му ще ме прегърнат.

Очите и гласът омайни

усмивката на мен ще върнат.


31.08.07

© Кремена Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжните мисли ни карат да изливаме душата си в красив стих като този.Хубав стих , Кремена.Хубав.
  • Дано по-скоро се върне за да си отиде тъгата!!!
Предложения
: ??:??