18 ago 2024, 21:44

Когато си отида

683 2 0

Когато си отида

 

 

Аз може би ще бъда само вятър

и ще танцувам в твоите коси!

Или звезда в небесния спектакъл,

най-ярката сред всичките звезди!

 

Може би ще бъда аз реката

неукротима с буйните води!

Или пък може би ще съм луната

която в тъмнината ще блести!

 

Дори и облак може аз да бъда

свободно плаващ в синьото небе!

Мъгла ли ще е моята присъда

да скитам сред дълбоки снегове!

 

А може да съм птичка сладкопойна

и да те будя с първата зора!

Тревичка, цвете, буря неспокойна!

Но може да съм само тишина!

 

Душата ми свободна ще се рее

сред Ангели, градини и цветя!

Във този свят отново ще живее

както и на грешната земя!

 

Вглеждай се във клоните в гората,

във падналите есенни листа!

В зелената трева и във цветята!

Там ще бъде моята душа!

 

Дори и като сянка с теб ще бъда

и над съня ти нощем аз ще бдя!

Сутрин със целувка ще те будя,

нощем ще съм ти другар в съня!

 

 

18.08.2024 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...