18.08.2024 г., 21:44

Когато си отида

684 2 0

Когато си отида

 

 

Аз може би ще бъда само вятър

и ще танцувам в твоите коси!

Или звезда в небесния спектакъл,

най-ярката сред всичките звезди!

 

Може би ще бъда аз реката

неукротима с буйните води!

Или пък може би ще съм луната

която в тъмнината ще блести!

 

Дори и облак може аз да бъда

свободно плаващ в синьото небе!

Мъгла ли ще е моята присъда

да скитам сред дълбоки снегове!

 

А може да съм птичка сладкопойна

и да те будя с първата зора!

Тревичка, цвете, буря неспокойна!

Но може да съм само тишина!

 

Душата ми свободна ще се рее

сред Ангели, градини и цветя!

Във този свят отново ще живее

както и на грешната земя!

 

Вглеждай се във клоните в гората,

във падналите есенни листа!

В зелената трева и във цветята!

Там ще бъде моята душа!

 

Дори и като сянка с теб ще бъда

и над съня ти нощем аз ще бдя!

Сутрин със целувка ще те будя,

нощем ще съм ти другар в съня!

 

 

18.08.2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...