18 авг. 2024 г., 21:44

Когато си отида

680 2 0

Когато си отида

 

 

Аз може би ще бъда само вятър

и ще танцувам в твоите коси!

Или звезда в небесния спектакъл,

най-ярката сред всичките звезди!

 

Може би ще бъда аз реката

неукротима с буйните води!

Или пък може би ще съм луната

която в тъмнината ще блести!

 

Дори и облак може аз да бъда

свободно плаващ в синьото небе!

Мъгла ли ще е моята присъда

да скитам сред дълбоки снегове!

 

А може да съм птичка сладкопойна

и да те будя с първата зора!

Тревичка, цвете, буря неспокойна!

Но може да съм само тишина!

 

Душата ми свободна ще се рее

сред Ангели, градини и цветя!

Във този свят отново ще живее

както и на грешната земя!

 

Вглеждай се във клоните в гората,

във падналите есенни листа!

В зелената трева и във цветята!

Там ще бъде моята душа!

 

Дори и като сянка с теб ще бъда

и над съня ти нощем аз ще бдя!

Сутрин със целувка ще те будя,

нощем ще съм ти другар в съня!

 

 

18.08.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...