Когато си отида

Аз може би ще бъда само вятър

и ще танцувам в твоите коси!

Или звезда в небесния спектакъл,

най-ярката сред всичките звезди!

Може би ще бъда аз реката

неукротима с буйните води!

Или пък може би ще съм луната

която в тъмнината ще блести!

Дори и облак може аз да бъда

свободно плаващ в синьото небе!

Мъгла ли ще е моята присъда

да скитам сред дълбоки снегове!

А може да съм птичка сладкопойна

и да те будя с първата зора!

Тревичка, цвете, буря неспокойна!

Но може да съм само тишина!

Душата ми свободна ще се рее

сред Ангели, градини и цветя!

Във този свят отново ще живее

както и на грешната земя!

Вглеждай се във клоните в гората,

във падналите есенни листа!

В зелената трева и във цветята!

Там ще бъде моята душа!

Дори и като сянка с теб ще бъда

и над съня ти нощем аз ще бдя!

Сутрин със целувка ще те будя,

нощем ще съм ти другар в съня!

18.08.2024 г.