G3RI7O1 (Герито) G3RI7O1 (Герито)
7
28 feb 2008, 14:39

Когато си отиде...

  Poesía
1.6K 0 3

Само да страдам и

да проливам сълзи?

Всяка вечер да плача

и всеки час да мисля за теб...?

Това ли очакваш...?

Когато си отиде, аз не можах

дори да заплача...

После остана една болка в сърцето.

Дадох ти всичката си любов,

която имах в себе си,

но сега разбрах, че не си заслужавал

дори частичка от нея...

Кога ще проумееш, че не си единствен...?!

Върви при твоята нова кукличка...

Ха-Ха... Да, може и да съм кучка,

но не твоята...

От любовта до омразата

има  само една крачка...

И аз я направих...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герито Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0