Feb 28, 2008, 2:39 PM

Когато си отиде...

  Poetry
1.6K 0 3

Само да страдам и

да проливам сълзи?

Всяка вечер да плача

и всеки час да мисля за теб...?

Това ли очакваш...?

Когато си отиде, аз не можах

дори да заплача...

После остана една болка в сърцето.

Дадох ти всичката си любов,

която имах в себе си,

но сега разбрах, че не си заслужавал

дори частичка от нея...

Кога ще проумееш, че не си единствен...?!

Върви при твоята нова кукличка...

Ха-Ха... Да, може и да съм кучка,

но не твоята...

От любовта до омразата

има  само една крачка...

И аз я направих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герито All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...