14 jun 2017, 23:13

Когато си отиде, тя

1.2K 4 8

Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.

Когато си отиде любовта,
цветята прецъфтяват и умират,
във сиво преоблича се денят,
копнежите ни в нищото се свиват.

Когато си отиде любовта,
една звездичка някъде умира,
проскърцва пантата на входната врата,
тъга в камината неканена се скрива.

Когато си отиде любовта,
страхът на топло се прибира,
в душата ти останала сама, 
от болката сърцето ти заспива.

Когато си отиде любовта,
е време бързо да си тръгнеш,
останеш ли от жалост и вина,
във цвят оловно-сив ще се превърнеш.


Когато си отиде любовта... свободен си отново да обичаш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз смятам, че когато си отиде любовта, трябва да я пуснем, за да можем да обичаме отново! Благодаря ви!
  • Точно това е хубавото - когато си отиде любовта, наистина си свободен да обичаш, защото зад ъгъла те чака нова, по-красива и можеш да обичаш с пълна сила! Аз съм го изпитвал и е по-страхотно, отколкото да се отдаваш на старата, която вече си е заминала...
  • Много хубава творба, макар че винаги е тъжно, когато си отива любовта! Но най-много ми хареса финалът с надеждата и очакването на новата любов. Поздравления!
  • Когато си отиде любовта, остава само нищото! Поздрави за хубавият стих!
  • Ооо, това може да погуби човек!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...