Когато си отиде, тя
Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.
Когато си отиде любовта,
цветята прецъфтяват и умират,
във сиво преоблича се денят,
копнежите ни в нищото се свиват.
Когато си отиде любовта,
една звездичка някъде умира,
проскърцва пантата на входната врата,
тъга в камината неканена се скрива.
Когато си отиде любовта,
страхът на топло се прибира,
в душата ти останала сама,
от болката сърцето ти заспива.
Когато си отиде любовта,
е време бързо да си тръгнеш,
останеш ли от жалост и вина,
във цвят оловно-сив ще се превърнеш.
Когато си отиде любовта... свободен си отново да обичаш
© Неземна All rights reserved.
