Когато си отиде, тя
Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.
Когато си отиде любовта,
цветята прецъфтяват и умират,
във сиво преоблича се денят,
копнежите ни в нищото се свиват.
Когато си отиде любовта,
една звездичка някъде умира,
проскърцва пантата на входната врата,
тъга в камината неканена се скрива.
Когато си отиде любовта,
страхът на топло се прибира,
в душата ти останала сама,
от болката сърцето ти заспива.
Когато си отиде любовта,
е време бързо да си тръгнеш,
останеш ли от жалост и вина,
във цвят оловно-сив ще се превърнеш.
Когато си отиде любовта... свободен си отново да обичаш
© Неземна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз смятам, че когато си отиде любовта, трябва да я пуснем, за да можем да обичаме отново! Благодаря ви!
-
Точно това е хубавото - когато си отиде любовта, наистина си свободен да обичаш, защото зад ъгъла те чака нова, по-красива и можеш да обичаш с пълна сила! Аз съм го изпитвал и е по-страхотно, отколкото да се отдаваш на старата, която вече си е заминала...
-
Много хубава творба, макар че винаги е тъжно, когато си отива любовта! Но най-много ми хареса финалът с надеждата и очакването на новата любов. Поздравления!
-
Когато си отиде любовта, остава само нищото! Поздрави за хубавият стих!
-
Ооо, това може да погуби човек!
-
О! Колко е празно, когато това се случи! Пустиня...
-
Страхотно е, Неземна! А последният ред е самата истинааааа! Поздрави, неземно момиче!
-
Така е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
