14.06.2017 г., 23:13

Когато си отиде, тя

1.2K 4 8

Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.

Когато си отиде любовта,
цветята прецъфтяват и умират,
във сиво преоблича се денят,
копнежите ни в нищото се свиват.

Когато си отиде любовта,
една звездичка някъде умира,
проскърцва пантата на входната врата,
тъга в камината неканена се скрива.

Когато си отиде любовта,
страхът на топло се прибира,
в душата ти останала сама, 
от болката сърцето ти заспива.

Когато си отиде любовта,
е време бързо да си тръгнеш,
останеш ли от жалост и вина,
във цвят оловно-сив ще се превърнеш.


Когато си отиде любовта... свободен си отново да обичаш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз смятам, че когато си отиде любовта, трябва да я пуснем, за да можем да обичаме отново! Благодаря ви!
  • Точно това е хубавото - когато си отиде любовта, наистина си свободен да обичаш, защото зад ъгъла те чака нова, по-красива и можеш да обичаш с пълна сила! Аз съм го изпитвал и е по-страхотно, отколкото да се отдаваш на старата, която вече си е заминала...
  • Много хубава творба, макар че винаги е тъжно, когато си отива любовта! Но най-много ми хареса финалът с надеждата и очакването на новата любов. Поздравления!
  • Когато си отиде любовта, остава само нищото! Поздрави за хубавият стих!
  • Ооо, това може да погуби човек!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...