20 mar 2006, 21:11

когато си отидеш

  Poesía
1.5K 0 6
КОГАТО СИ ОТИДЕШ
Когато си отидеш
и всичко тука опустее
и птиците и песните заглъхнат,
а дърветата останат голи.
Тогава вратата тихо ще затворя,
ще седна в тъмното до беля прозорец
загледана в ярките звезди
и ще разкажа тихо на нощта
защо съм тъжна и защо те няма,
защо не пеят птиците на двора
и защо окапаха листата...
Но сега си тук,нищо че и двамата мълчим
и куфара за път е стегнат.
Когато си отидеш ще разкажа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...