20 mar 2006, 21:11

когато си отидеш

  Poesía
1.5K 0 6
КОГАТО СИ ОТИДЕШ
Когато си отидеш
и всичко тука опустее
и птиците и песните заглъхнат,
а дърветата останат голи.
Тогава вратата тихо ще затворя,
ще седна в тъмното до беля прозорец
загледана в ярките звезди
и ще разкажа тихо на нощта
защо съм тъжна и защо те няма,
защо не пеят птиците на двора
и защо окапаха листата...
Но сега си тук,нищо че и двамата мълчим
и куфара за път е стегнат.
Когато си отидеш ще разкажа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...