Mar 20, 2006, 9:11 PM

когато си отидеш

  Poetry
1.5K 0 6
КОГАТО СИ ОТИДЕШ
Когато си отидеш
и всичко тука опустее
и птиците и песните заглъхнат,
а дърветата останат голи.
Тогава вратата тихо ще затворя,
ще седна в тъмното до беля прозорец
загледана в ярките звезди
и ще разкажа тихо на нощта
защо съм тъжна и защо те няма,
защо не пеят птиците на двора
и защо окапаха листата...
Но сега си тук,нищо че и двамата мълчим
и куфара за път е стегнат.
Когато си отидеш ще разкажа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...