От бабина душица ми е чаят,
дъждът изрони слънцето, вали́.
А в сенки сипва сумракът омая,
на крак ще пиеш? По-горещ, нали?
По рамото на чаша се извива
катурната сълза – откъснат миг.
Премигнах, но от другаде извира,
или топи се лед с любовен тик.
Бездумна е Луната в своя ра́зсип,
забърква си мехлем с масло и мед.
Личи ли, че сме мъничко порасли
или е второ пълнолетие? ...