ИнаКалина
499 11939
8.07.2020 г., 8:17 ч.  

Когато си отиваш, остани! 

  Поезия
708 11 18

От бабина душица ми е чаят,

дъждът изрони слънцето, вали́.

А в сенки сипва сумракът омая,

на крак ще пиеш? По-горещ, нали?

 

По рамото на чаша се извива

катурната сълза – откъснат миг.

Премигнах, но от другаде извира,

или топи се лед с любовен тик.

 

Бездумна е Луната в своя ра́зсип,

забърква си мехлем с масло и мед.

Личи ли, че сме мъничко порасли

или е второ пълнолетие?

 

По глезена на вечер окъсяла

приплъзва се покоят от стени.

Като смола полепваш, аз съм цяла,

... когато си отиваш, остани!

 

Не знаеш колко? Нека ти подскажа –

започне ли Луна да се кълби́,

тръгни! На мене зарежи куража,

да кипна чай... От него се напи?!

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Шо - а аз от душа ти благодаря Благодаря и на теб Мария - и за отделеното време и за споделеното усещане!
  • Нежно, прочувствено, вълшебно... Сътворено от душата! 🙏🏻
  • Пепи, усмихна ме- ще добавя и малко гинко-билоба в чая. Ники, благодаря! Доре, на хубаво е значи , Доче, това с оградата ми хареса. Сетих се за крадеца на праскови.Благодаря ти!
  • "По рамото на чаша се извива

    катурната сълза – откъснат миг."

    Отпих и аз от аромат на мащерка...
    Лирическият даже да си тръгне
    ще се прехвърля нощем през оградата
    на всеки сън. С надежда да се сбъдне...
  • Тъкмо ще забрави, че си е тръгнал
  • Пепи, това, което си описала е много бавно тръгване. Благодаря, Бела. Не знам, Вили - ако тя му "вземе куража", може би той няма да има сили да си отиде... а може да му е сипала нещо в чая и аз се чудя. Благодаря ти!
  • Хареса ми!!!
    "..На мене зарежи куража.."
    По-трудно ли е да останеш?!
  • Прекрасно!
  • По глезена... Когато си отиваш...
    Краси, толкова е истинско!
  • Радвам се, че сте ми оставили коментари. Мая, наистина нямах представа, че ударението е върху "у". Иначе бих го поставила. Но се спрях на един от вариантите, предложени от Майстора. Смисълът се запазва, а надявам се и въздействието. Ето нещо, което научих. Благодаря ви, Мая и Краси! Виждам че сте използвали думата "магично" - не съм търсила нарочно този ефект, но благодаря, че споделяте това усещане! Петьо, интересна асоциация - да, вярно че има същия ритъм. Благодаря от сърце, че прочетохте и отделихте време да коментирате- Деа, Стойчо, Мариана, Таня, Данида (съгласна съм) и Ирина!
  • Малко ми заприлича на “При извора от жажда аз умирам”, или: “От жажда гина тук, край тоз кайнак”.
  • Напоследък не ми се чете нищо, но не сбърках, че погледнах. И не че ще кажа нещо особено, защото не винаги се намират думи за специалните неща. Те просто са специални и толкова.
  • Красимире, алтернативата с "Изсипва сумрак в сенките омая" я зачеркни като такава - близостта й с "изрони" ще натрапва.
  • Хубаво!
  • Преместването на ударението е лесно и крайно решение. Първо трябва да се търси начин да се запази нормативното чрез синоними и инверсии. Ако не става, чак тогава да се ,,изкриви" думата с ударение на ,,а,,.
    Например:
    Налива сумрак в сенките омая...
    Изсипва сумрак в сенките омая...
    А в сенки сипва сумракът омая...
  • Магично и красиво, Красе! Много!
    Бих добавила още едно ударение в "сумрАк", защото принципно пада на У.
  • Колко интимен пейзаж!
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Поздравления ,Красимира!
  • Много нежно ми стана от този стих!💖
Предложения
: ??:??