29 oct 2014, 7:39  

Когато си с дявола ортак... 

  Poesía » De amor
586 0 0

Когато си със дявола ортак...

в заходно, залезно и следващо обричане,
издъхан със любов на дози във заричане.
Пълзиш през тесни, бесни коловози
изгубен, ням и бос в любовните залози.
Кой си и защо си във нирваната ронлива?
През леплива, съхнеща тъга трънлива.
Сърцето ти е рана,
пулсираща до сиво... вечности душливи,
... в парещо червено сееш макове чупливи,
диво, сиво, мръщено, несбъднато гребеше,
свлечено, сбулено в бездарното небе беше.
Днес светът ти утрото ми взе... бездомно,
и безгласно, издъхано от мене... морно.
Осъмна пак разлюбен, и в лудостта... нега,
в своя връх дълго ще валиш във тишина...
Дявол си във моите мечти...

                           страстта ми проси...
После си тръгни със стъпки боси…
Макове чупливи в сиви нощи...,

                       в цвят, червенокоси.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??