Когато си със дявола ортак...
в заходно, залезно и следващо обричане,
издъхан със любов на дози във заричане.
Пълзиш през тесни, бесни коловози
изгубен, ням и бос в любовните залози.
Кой си и защо си във нирваната ронлива?
През леплива, съхнеща тъга трънлива.
Сърцето ти е рана,
пулсираща до сиво... вечности душливи,
... в парещо червено сееш макове чупливи,
диво, сиво, мръщено, несбъднато гребеше,
свлечено, сбулено в бездарното небе беше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up