15 may 2015, 7:44

Когато си сам

  Poesía » Otra
669 0 12

                                         К О Г А Т О   С И   С А М

 

 

                                        Когато си сам, но толкова сам,

                                        че никой не го забелязва.

                                        Когато си там, но толкова там,

                                        както никой това не го спазва,

                                        тогава извикай при себе си

                                        тези, които сякаш ги няма

                                        и тези, които са там, събуди!

                                        Иначе по-добре да ни няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че хубаво казано! Толкова много има да се мисли по този стих. Чудесен!
  • Ха така...!!!
  • Хареса ми.Благодаря ти за всичко,което си ми писалла и съветвала.Бъди жива и здрава.
  • Здравейте, приятели!
    Васе - Винаги си точна и всеотдайна.Моите благодарности към тебе!
    Цвети -изненада ме. Скоро не бях срещала името ти.На профила ми е написан електр.адрес.Пиши ми директно, след като желаеш!
    Ачо -отговорих ти директно до ел.пощата ти. Провери я и се обади!
    На тримата желая от сърце - приятни почивни дни!Бъдете здрави!
  • Винаги твоите стихове чета с голямо удоволствие Тони!И всеки стих ме докоства по своему!Благодаря ти за това мила!
    Вече няколко пъти ти пиша в твоят профил но не намирам отговор.Затова ще те помоля влез на мой стих и кликни с мишката на /аар Ангел/ и ще излезне моят профил и в оранжевото кръгче където пиши/ пиши/ като кликнеш ще излезне един екран на който ще пише от Стойна за Ангел!И там напиши каквото трябва!ще чакам!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...