15 may 2015, 7:44

Когато си сам

  Poesía » Otra
677 0 12

                                         К О Г А Т О   С И   С А М

 

 

                                        Когато си сам, но толкова сам,

                                        че никой не го забелязва.

                                        Когато си там, но толкова там,

                                        както никой това не го спазва,

                                        тогава извикай при себе си

                                        тези, които сякаш ги няма

                                        и тези, които са там, събуди!

                                        Иначе по-добре да ни няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че хубаво казано! Толкова много има да се мисли по този стих. Чудесен!
  • Ха така...!!!
  • Хареса ми.Благодаря ти за всичко,което си ми писалла и съветвала.Бъди жива и здрава.
  • Здравейте, приятели!
    Васе - Винаги си точна и всеотдайна.Моите благодарности към тебе!
    Цвети -изненада ме. Скоро не бях срещала името ти.На профила ми е написан електр.адрес.Пиши ми директно, след като желаеш!
    Ачо -отговорих ти директно до ел.пощата ти. Провери я и се обади!
    На тримата желая от сърце - приятни почивни дни!Бъдете здрави!
  • Винаги твоите стихове чета с голямо удоволствие Тони!И всеки стих ме докоства по своему!Благодаря ти за това мила!
    Вече няколко пъти ти пиша в твоят профил но не намирам отговор.Затова ще те помоля влез на мой стих и кликни с мишката на /аар Ангел/ и ще излезне моят профил и в оранжевото кръгче където пиши/ пиши/ като кликнеш ще излезне един екран на който ще пише от Стойна за Ангел!И там напиши каквото трябва!ще чакам!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...