15 мая 2015 г., 07:44

Когато си сам

672 0 12

                                         К О Г А Т О   С И   С А М

 

 

                                        Когато си сам, но толкова сам,

                                        че никой не го забелязва.

                                        Когато си там, но толкова там,

                                        както никой това не го спазва,

                                        тогава извикай при себе си

                                        тези, които сякаш ги няма

                                        и тези, които са там, събуди!

                                        Иначе по-добре да ни няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че хубаво казано! Толкова много има да се мисли по този стих. Чудесен!
  • Ха така...!!!
  • Хареса ми.Благодаря ти за всичко,което си ми писалла и съветвала.Бъди жива и здрава.
  • Здравейте, приятели!
    Васе - Винаги си точна и всеотдайна.Моите благодарности към тебе!
    Цвети -изненада ме. Скоро не бях срещала името ти.На профила ми е написан електр.адрес.Пиши ми директно, след като желаеш!
    Ачо -отговорих ти директно до ел.пощата ти. Провери я и се обади!
    На тримата желая от сърце - приятни почивни дни!Бъдете здрави!
  • Винаги твоите стихове чета с голямо удоволствие Тони!И всеки стих ме докоства по своему!Благодаря ти за това мила!
    Вече няколко пъти ти пиша в твоят профил но не намирам отговор.Затова ще те помоля влез на мой стих и кликни с мишката на /аар Ангел/ и ще излезне моят профил и в оранжевото кръгче където пиши/ пиши/ като кликнеш ще излезне един екран на който ще пише от Стойна за Ангел!И там напиши каквото трябва!ще чакам!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...