15 мая 2015 г., 07:44

Когато си сам

670 0 12

                                         К О Г А Т О   С И   С А М

 

 

                                        Когато си сам, но толкова сам,

                                        че никой не го забелязва.

                                        Когато си там, но толкова там,

                                        както никой това не го спазва,

                                        тогава извикай при себе си

                                        тези, които сякаш ги няма

                                        и тези, които са там, събуди!

                                        Иначе по-добре да ни няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че хубаво казано! Толкова много има да се мисли по този стих. Чудесен!
  • Ха така...!!!
  • Хареса ми.Благодаря ти за всичко,което си ми писалла и съветвала.Бъди жива и здрава.
  • Здравейте, приятели!
    Васе - Винаги си точна и всеотдайна.Моите благодарности към тебе!
    Цвети -изненада ме. Скоро не бях срещала името ти.На профила ми е написан електр.адрес.Пиши ми директно, след като желаеш!
    Ачо -отговорих ти директно до ел.пощата ти. Провери я и се обади!
    На тримата желая от сърце - приятни почивни дни!Бъдете здрави!
  • Винаги твоите стихове чета с голямо удоволствие Тони!И всеки стих ме докоства по своему!Благодаря ти за това мила!
    Вече няколко пъти ти пиша в твоят профил но не намирам отговор.Затова ще те помоля влез на мой стих и кликни с мишката на /аар Ангел/ и ще излезне моят профил и в оранжевото кръгче където пиши/ пиши/ като кликнеш ще излезне един екран на който ще пише от Стойна за Ангел!И там напиши каквото трябва!ще чакам!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...