Tera_inkognita
17 51
20 jun 2020, 18:05

Когато си спомня 

  Poesía » Filosófica
1070 2 8

Понякога мразя,мразя безкрайно,

мразя хората,света и живота дори,

мразя,когато се чувствам отчаяна...

Тогава си спомням,че има звезди.

 

Понякога плача,плача горчиво,

плача за умрелите вече мечти

и вярвам,че никога няма да бъда щастлива...

Тогава си спомням,че има звезди.

 

Понякога търся,търся напразно

и черна умора на моите клепки тежи,

и едва успявам своите рани да пазя...

Тогава си спомням,че има звезди...

 

А когато си спомня,продължавам напред,

продължавам,намерила смисъл и цел,

спокойна минавам през огън и лед,

благодаря на Бог не за това,което е дал,а за това,което от мене е взел.

 

В такива мигове забравям за мвойта умора,

макар че част от мене е тя.

Какво като напразно се цял живот боря-

на небето отново изгрява звезда...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дари,благодаря ти!Обичам да изненадвам другите😉
  • Чудесно прозрение има в редовете ти. Неочаквах да прочета подобно нещо. Изненада ме
  • Краси,здравей! Радвам се,че те ,,виждам" тук.
    Пепи,да,стихотворението е вдъхновено от много силни мои чувства. Радвам се,че съм успяла да ги внуша и на читателите.
    Мария,много интересни размисли,прочетох ги с удоволствие.
    Благодаря на всички,че се поспряхте тук.
  • Винаги съм смятала, че омразата е крайно чувство и трябва да се стремим да го избягваме. Колкото до финала, оптимистичен е. А за предходния коментар, хрумна ми нещо:
    Беше два и половина,
    автобусът тръгна. Спри!
    Между Ина и Калина
    не разбрах как стана три.
    Ина, това е само демонстрация. Наскоро пътувах в един претъпкан автобус, където нямаше никаква дистанция. Псевдонимът ти е благодатен за подобна интерпретация и беше дилема за мен дали да напиша хрумката и да рискувам да се засегнеш, като решиш, че се отнася за теб или да си замълча. Е, избрах първото, защото имам доверие в таланта и ума ти и знам, че няма да го приемеш лично, защото не е. Личните неща се усещат. Но това между другото.☺Понякога и в присъствието на един човек се чувстваш като в претъпкан автобус. А в претъпкан автобус пък може да се чувстваш сам. Поздравления за авторката, че предизвика подобни разсъждения.
  • Много силно емоционално! Поздравления!
  • Финалът ме озадачи с обрата... но честно да ти кажа, това наистина носи успокоение. Караш ме да виждам някакъв ред наобратно и затова се връщам при теб.. Здравей, Тера
  • Благодаря ти,lyr!
  • Много е красиво, браво!
Propuestas
: ??:??