Когато си спомня

Поэзия » Философская

1.5K 2 8

Понякога мразя,мразя безкрайно,

мразя хората,света и живота дори,

мразя,когато се чувствам отчаяна...

Тогава си спомням,че има звезди.

Понякога плача,плача горчиво,

плача за умрелите вече мечти

и вярвам,че никога няма да бъда щастлива...

Тогава си спомням,че има звезди.

Понякога търся,търся напразно

и черна умора на моите клепки тежи,

и едва успявам своите рани да пазя...

Тогава си спомням,че има звезди...

А когато си спомня,продължавам напред,

продължавам,намерила смисъл и цел,

спокойна минавам през огън и лед,

благодаря на Бог не за това,което е дал,а за това,което от мене е взел.

В такива мигове забравям за мвойта умора,

макар че част от мене е тя.

Какво като напразно се цял живот боря-

на небето отново изгрява звезда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tera_inkognita

Дари,благодаря ти!Обичам да изненадвам другите😉

2020-08-05T22:31:05+03:00
щураче (любимка)

Чудесно прозрение има в редовете ти. Неочаквах да прочета подобно нещо. Изненада ме

2020-08-05T22:22:57+03:00
Tera_inkognita

Краси,здравей! Радвам се,че те ,,виждам" тук.
Пепи,да,стихотворението е вдъхновено от много силни мои чувства. Радвам се,че съм успяла да ги внуша и на читателите.
Мария,много интересни размисли,прочетох ги с удоволствие.
Благодаря на всички,че се поспряхте тук.

2020-08-05T15:05:11+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Винаги съм смятала, че омразата е крайно чувство и трябва да се стремим да го избягваме. Колкото до финала, оптимистичен е. А за предходния коментар, хрумна ми нещо:
Беше два и половина,
автобусът тръгна. Спри!
Между Ина и Калина
не разбрах как стана три.
Ина, това е само демонстрация. Наскоро пътувах в един претъпкан автобус, където нямаше никаква дистанция. Псевдонимът ти е благодатен за подобна интерпретация и беше дилема за мен дали да напиша хрумката и да рискувам да се засегнеш, като решиш, че се отнася за теб или да си замълча. Е, избрах първото, защото имам доверие в таланта и ума ти и знам, че няма да го приемеш лично, защото не е. Личните неща се усещат. Но това между другото.☺Понякога и в присъствието на един човек се чувстваш като в претъпкан автобус. А в претъпкан автобус пък може да се чувстваш сам. Поздравления за авторката, че предизвика подобни разсъждения.

2020-08-05T07:50:58+03:00
palenka (П Антонова)

Много силно емоционално! Поздравления!

2020-08-05T07:48:03+03:00