25 nov 2005, 23:26

Когато си тръгна от мен 

  Poesía
1682 0 5

Когато си тръгна от мен
в забрава остави ме сам
това бе последния ден
мълвях ти обичам те ням

Когато си тръгна от мен
като пропаст сърцето ми стана
като птица безкрила ранен
аз пропадах и връщане няма

Когато си тръгна от мен
за душата ми нямаше цяр
станах мрачен, лукав и студен
мойта болка ми бе господар

Когато се върнеш при мен
вече късно ще бъде за нас
и от болка ще бъда сломен
ще гори във очите ми бяс

Но поне ще погаля косите ти пак
ще целуна лицето ти, губейки сила
и раздиран от болка и виждайки мрак
ще умра от пороя на сълзите ти мила...

© Мирослав Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??