Когато си тръгна от мен
Когато си тръгна от мен
в забрава остави ме сам
това бе последния ден
мълвях ти обичам те ням
Когато си тръгна от мен
като пропаст сърцето ми стана
като птица безкрила ранен
аз пропадах и връщане няма
Когато си тръгна от мен
за душата ми нямаше цяр
станах мрачен, лукав и студен
мойта болка ми бе господар
Когато се върнеш при мен
вече късно ще бъде за нас
и от болка ще бъда сломен
ще гори във очите ми бяс
Но поне ще погаля косите ти пак
ще целуна лицето ти, губейки сила
и раздиран от болка и виждайки мрак
ще умра от пороя на сълзите ти мила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Борисов Всички права запазени
