Nov 25, 2005, 11:26 PM

Когато си тръгна от мен 

  Poetry
1683 0 5

Когато си тръгна от мен
в забрава остави ме сам
това бе последния ден
мълвях ти обичам те ням

Когато си тръгна от мен
като пропаст сърцето ми стана
като птица безкрила ранен
аз пропадах и връщане няма

Когато си тръгна от мен
за душата ми нямаше цяр
станах мрачен, лукав и студен
мойта болка ми бе господар

Когато се върнеш при мен
вече късно ще бъде за нас
и от болка ще бъда сломен
ще гори във очите ми бяс

Но поне ще погаля косите ти пак
ще целуна лицето ти, губейки сила
и раздиран от болка и виждайки мрак
ще умра от пороя на сълзите ти мила...

© Мирослав Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??