8 sept 2017, 9:49  

Когато си тръгнеш 

  Poesía
835 1 1

Когато си тръгнеш през нощта,

луната се скрива зад звездни лъчи,

совите уморено отварят очи.

 

Когато си тръгнеш сутринта,

върбите плачат със зелени сълзи,

шипките се събуждат с кървави следи.

 

Когато си тръгнеш през деня,

слънчогледи тъжно свеждат глави,

в облачен мрак - слънцето спи.

 

Когато си тръгнеш вечерта,

забързани хора крачат към дома.

Аз излизам, за да не бъда сама.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??