Когато си тръгнеш
Когато си тръгнеш през нощта,
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи,
шипките се събуждат с кървави следи.
Когато си тръгнеш през деня,
слънчогледи тъжно свеждат глави,
в облачен мрак - слънцето спи.
Когато си тръгнеш вечерта,
забързани хора крачат към дома.
Аз излизам, за да не бъда сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Николова Todos los derechos reservados
