8.09.2017 г., 9:49 ч.  

Когато си тръгнеш 

  Поезия
765 1 1

Когато си тръгнеш през нощта,

луната се скрива зад звездни лъчи,

совите уморено отварят очи.

 

Когато си тръгнеш сутринта,

върбите плачат със зелени сълзи,

шипките се събуждат с кървави следи.

 

Когато си тръгнеш през деня,

слънчогледи тъжно свеждат глави,

в облачен мрак - слънцето спи.

 

Когато си тръгнеш вечерта,

забързани хора крачат към дома.

Аз излизам, за да не бъда сама.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??