Когато си тръгнеш
Когато си тръгнеш през нощта,
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи,
шипките се събуждат с кървави следи.
Когато си тръгнеш през деня,
слънчогледи тъжно свеждат глави,
в облачен мрак - слънцето спи.
Когато си тръгнеш вечерта,
забързани хора крачат към дома.
Аз излизам, за да не бъда сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
