Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
5 dic 2014, 21:39

Когато си тръгваш

  Poesía
491 0 3

Когато си тръгваш

от нечий живот,

заключваш спомени,думи, коварство.

Изхвърляш счупено стъкло,

парченца все ще те парят.

 

Когато си тръгваш

от родния дом,

преглъщаш сълзите за сбогом.

Не поглеждай назад вървешком.

Нищо не ти дадоха даром.

Забрави, други щом те раниха-

не заслужават подслон лицата, душите.

 

Когато си тръгваш

от земния "рай",

прошка от всички поискай!

С треперещи ръце

любовни щрихи прокарай

за спомен!

Пиеш божествен нектар,

подготви се.

Пред бога своя житейски финал

рецитирай!

Кротко в съня си умирай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0