Когато си тръгваш

5 dic 2014, 21:39

Poesía

354 0 3

Когато си тръгваш

от нечий живот,

заключваш спомени,думи, коварство.

Изхвърляш счупено стъкло,

парченца все ще те парят.

Когато си тръгваш

от родния дом,

преглъщаш сълзите за сбогом.

Не поглеждай назад вървешком.

Нищо не ти дадоха даром.

Забрави, други щом те раниха-

не заслужават подслон лицата, душите.

Когато си тръгваш

от земния "рай",

прошка от всички поискай!

С треперещи ръце

любовни щрихи прокарай

за спомен!

Пиеш божествен нектар,

подготви се.

Пред бога своя житейски финал

рецитирай!

Кротко в съня си умирай!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-12-06T14:32:38+02:00

Благодаря Ви!До нови срещи в поетичния свят!
Helius (Елена Костадинова)

2014-12-06T12:12:18+02:00

Споделям и харесвам.
Поздрав.
stoyna (Стойна Димова)

2014-12-06T12:03:27+02:00

Хубава творба, дълбоко философска, изпълнена с мъдрост и носталгия.
Поздрав за творбата ти, Васе! Хубави празници!