5 dic 2014, 21:39

Когато си тръгваш

  Poesía
481 0 3

Когато си тръгваш

от нечий живот,

заключваш спомени,думи, коварство.

Изхвърляш счупено стъкло,

парченца все ще те парят.

 

Когато си тръгваш

от родния дом,

преглъщаш сълзите за сбогом.

Не поглеждай назад вървешком.

Нищо не ти дадоха даром.

Забрави, други щом те раниха-

не заслужават подслон лицата, душите.

 

Когато си тръгваш

от земния "рай",

прошка от всички поискай!

С треперещи ръце

любовни щрихи прокарай

за спомен!

Пиеш божествен нектар,

подготви се.

Пред бога своя житейски финал

рецитирай!

Кротко в съня си умирай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...