Когато си тръгваш
Когато си тръгваш
от нечий живот,
заключваш спомени,думи, коварство.
Изхвърляш счупено стъкло,
парченца все ще те парят.
Когато си тръгваш
от родния дом,
преглъщаш сълзите за сбогом.
Не поглеждай назад вървешком.
Нищо не ти дадоха даром.
Забрави, други щом те раниха-
не заслужават подслон лицата, душите.
Когато си тръгваш
от земния "рай",
прошка от всички поискай!
С треперещи ръце
любовни щрихи прокарай
за спомен!
Пиеш божествен нектар,
подготви се.
Пред бога своя житейски финал
рецитирай!
Кротко в съня си умирай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
