Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той,
но в нея не покълна лошотия.
Подмята я животът в студ и зной,
а сякаш с лъч гальовен позлати я.
Кръвта ѝ не размъти вихрен яд,
зениците са ласкаво красиви.
Духът не се предаде и е млад,
годините – неуморимо живи. ...