Когато слънцето притваря очи
Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда,
с уморени от скитане морни крила,
хоризонтът във пурпур се бързо топи,
и в миг е изтлял, дори без следи.
И ражда небето милиони звезди,
проболи простора като ярки искри,
разтваря си пазвата тихо нощта,
загръща света със покой, тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
