Aug 9, 2014, 10:04 AM

Когато слънцето притваря очи 

  Poetry » Landscape
641 0 16

Когато слънцето ярко притваря очи,

вечерта пак пристъпва със свойте поли,

с меки пръсти поръсва поля и гори,

във симфония нежно всичко трепти.

 

Прибират се птиците в свойте гнезда,

с уморени от скитане морни крила,

хоризонтът във пурпур се бързо топи,

и в миг е изтлял, дори без следи.

 

И ражда небето милиони звезди,

проболи простора като ярки искри,

разтваря си пазвата тихо нощта,

загръща света със покой, тишина.

© Сеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво! Поздрав, Сеси!
  • Чудесна картина.
    Поздрави!
  • Благодаря ви, че се отбихте, Мартина, Росица, Мариан, Алина! Направихте деня ми още по-хубав!
  • !!!
  • Видях и усетих. А тази привечер и тази нощ ще са суперлунни, приказно красиви...
  • Насладих се на тази картина!
  • Благодаря за чудесните коментари, Мисана, Никола, Елица, Христов, Светла! Нека да е нежна и спокойна нощта за всички!
  • Удоволствие си ...
  • Гали сетивата!
    Поздрав, Сеси!
  • Видяно, почувствано и описано със сърце!
    Хубаво!
  • КРАсив пейзаж при настъпването на нощта!Харесах,Сеси!!
    Оценявам го!!Поздравление от мен и хубава неделя!
  • Картинно и красиво описание на един залез, отбягващо песимизма и залагащо на покоя, тишината и надеждата.

    Силно и въздействащо стихотворение, Сеси, което не мога да оценя другояче освен с най-високата оценка в сайта.

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Благодаря ви, че поспряхте и споделихте с мен, Санвали, Боби, Кръстина, Септември!
  • Вълшебно красиво звучи! Оригинално пейзажно бисерче!
    Поздрави и от мен!
  • Красиво! Усетих!
  • Много хубаво описание - представих си го, Сеси!
Random works
: ??:??