Когато слънцето притваря очи
Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда,
с уморени от скитане морни крила,
хоризонтът във пурпур се бързо топи,
и в миг е изтлял, дори без следи.
И ражда небето милиони звезди,
проболи простора като ярки искри,
разтваря си пазвата тихо нощта,
загръща света със покой, тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
