Когато слънцето се скри

Poesía » Del paisaje

1K 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Безкомпромисен (Никой)

Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
Поздрави от мен-Ники!

2008-10-16T11:12:28+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0