16 oct 2008, 6:23

Когато слънцето се скри 

  Poesía » Del paisaje
735 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

 

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

 

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

© Виктор Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
    Поздрави от мен-Ники!
Propuestas
: ??:??