Когато слънцето се скри

Poesía » Del paisaje

1K 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Безкомпромисен (Никой)

Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
Поздрави от мен-Ники!

2008-10-16T11:12:28+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0