Когато слънцето се скри

Poesía » Del paisaje

1K 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Безкомпромисен (Никой)

Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
Поздрави от мен-Ники!

2008-10-16T11:12:28+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0