Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво,
но някак си красиво.
Вятърът нежна песен пее
и есента мило се смее.
Паднали листа танцуват,
паяжини невидимо лудуват.
Когато слънцето се скри...
и хлад цялата земя покри.
© Виктор Иванов Todos los derechos reservados
Поздрави от мен-Ники!