16 окт. 2008 г., 06:23

Когато слънцето се скри

1K 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

 

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

 

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
    Поздрави от мен-Ники!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...