Oct 16, 2008, 6:23 AM

Когато слънцето се скри 

  Poetry » Landscape
734 0 1

Когато слънцето се скри,

хлад земята пак покри,

тънка, копринена мъглата

бавно, тихо закри стъклата.

 

Навън студено, сиво,

но някак си красиво.

Вятърът нежна песен пее

и есента мило се смее.

 

Паднали листа танцуват,

паяжини невидимо лудуват.

Когато слънцето се скри...

и хлад цялата земя покри.

© Виктор Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами.и това ми хареса-или просто днес аз сам си изядох закуската,а не ми я е изял някой друг!Дори да си в началото имаш талант и... понякога имаме нужда просто от една добра дума!
    Поздрави от мен-Ники!
Random works
: ??:??