Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен!
Когато смърт душата ми попари,
не можеш ли скръбта да издържиш,
ще бъда пламъкът на твоята цигара
и ще ти светя! Докато заспиш...
Когато смърт сърцето ми заключи,
ако усетиш самота и студ,
ще дойда като стих любим научен!
И ти ще ме усетиш, че съм тук!
Когато смърт очите ми затвори,
недей да плачеш! Твоята молитва
във спомена със мен ще си говори.
Да те запомня искам... но усмихнат!
© Ив Todos los derechos reservados