Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен!
Когато смърт душата ми попари,
не можеш ли скръбта да издържиш,
ще бъда пламъкът на твоята цигара
и ще ти светя! Докато заспиш...
Когато смърт сърцето ми заключи,
ако усетиш самота и студ,
ще дойда като стих любим научен!
И ти ще ме усетиш, че съм тук!
Когато смърт очите ми затвори,
недей да плачеш! Твоята молитва
във спомена със мен ще си говори.
Да те запомня искам... но усмихнат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
