Aug 21, 2009, 12:13 AM

Когато смърт очите ми затвори...

  Poetry » Other
1.2K 1 16

Когато смърт очите ми затвори...

 

 

Когато смърт очите ми затвори,

ако заплачеш тъжен и смутен,

с ръцете си земята ще отворя!

Да те почувствам близо пак до мен!

 

 

Когато смърт душата ми попари,

не можеш ли скръбта да издържиш,

ще бъда пламъкът на твоята цигара

и ще ти светя! Докато заспиш...

 

Когато смърт сърцето ми заключи,

ако усетиш самота и студ,

ще дойда като стих любим научен!

И ти ще ме усетиш, че съм тук!

 

 

Когато смърт очите ми затвори,

недей да плачеш! Твоята молитва

във спомена със мен ще си говори.

Да те запомня искам... но усмихнат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...