Aug 21, 2009, 12:13 AM

Когато смърт очите ми затвори...

  Poetry » Other
1.2K 1 16

Когато смърт очите ми затвори...

 

 

Когато смърт очите ми затвори,

ако заплачеш тъжен и смутен,

с ръцете си земята ще отворя!

Да те почувствам близо пак до мен!

 

 

Когато смърт душата ми попари,

не можеш ли скръбта да издържиш,

ще бъда пламъкът на твоята цигара

и ще ти светя! Докато заспиш...

 

Когато смърт сърцето ми заключи,

ако усетиш самота и студ,

ще дойда като стих любим научен!

И ти ще ме усетиш, че съм тук!

 

 

Когато смърт очите ми затвори,

недей да плачеш! Твоята молитва

във спомена със мен ще си говори.

Да те запомня искам... но усмихнат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...