20 dic 2016, 16:44

Когато снегът се топи 

  Poesía » Otra
351 0 6

Когато снегът се топи,
насъбрал нашият грях,
тогава белотата боли,
кална от толкова страх.
Вадите ѝ, кърваво изляти,
сякаш че са в съсиреци –
с мрак, с омраза обляти
и със спомени призраци,
но небето бързо прощава,
готово е винаги да ражда,
с чистота земята гощава
утолява нейната жажда.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??