20 дек. 2016 г., 16:44
Когато снегът се топи,
насъбрал нашият грях,
тогава белотата боли,
кална от толкова страх.
Вадите ѝ, кърваво изляти,
сякаш че са в съсиреци –
с мрак, с омраза обляти
и със спомени призраци,
но небето бързо прощава,
готово е винаги да ражда,
с чистота земята гощава
утолява нейната жажда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация