20.12.2016 г., 16:44 ч.

Когато снегът се топи 

  Поезия » Друга
352 0 6

Когато снегът се топи,
насъбрал нашият грях,
тогава белотата боли,
кална от толкова страх.
Вадите ѝ, кърваво изляти,
сякаш че са в съсиреци –
с мрак, с омраза обляти
и със спомени призраци,
но небето бързо прощава,
готово е винаги да ражда,
с чистота земята гощава
утолява нейната жажда.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??