11 may 2008, 17:27

Когато спи градът 

  Poesía » Versos blancos
1066 1 5

Нощем. Когато спи градът

и всичко е лунна соната,

ме взимаш в ръката си

(като кристално топче)

и ме галиш с поглед,

(с целувки от люляци)

разтапяш ледовете ми

и ставам огнено гореща,

с очи като пламъци

изгарям любовно дланта ти

(и бавно градът се събужда)

под нежния звук на горящо безсъние.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??