Когато спи градът

May 11, 2008, 5:27 PM

Poetry » White poetry

1185 1 5

Нощем. Когато спи градът
и всичко е лунна соната,
ме взимаш в ръката си
(като кристално топче)
и ме галиш с поглед,
(с целувки от люляци)
разтапяш ледовете ми
и ставам огнено гореща,
с очи като пламъци
изгарям любовно дланта ти
(и бавно градът се събужда)
под нежния звук на горящо безсъние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато спи градът

Want to read more?

Random works