May 11, 2008, 5:27 PM

Когато спи градът 

  Poetry » White poetry
1001 1 5

Нощем. Когато спи градът

и всичко е лунна соната,

ме взимаш в ръката си

(като кристално топче)

и ме галиш с поглед,

(с целувки от люляци)

разтапяш ледовете ми

и ставам огнено гореща,

с очи като пламъци

изгарям любовно дланта ти

(и бавно градът се събужда)

под нежния звук на горящо безсъние.

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??