RIOT (Адриана)
62 122
11.05.2008 г., 17:27 ч.

Когато спи градът 

  Поезия » Бели стихове
987 1 5

Нощем. Когато спи градът

и всичко е лунна соната,

ме взимаш в ръката си

(като кристално топче)

и ме галиш с поглед,

(с целувки от люляци)

разтапяш ледовете ми

и ставам огнено гореща,

с очи като пламъци

изгарям любовно дланта ти

(и бавно градът се събужда)

под нежния звук на горящо безсъние.

© Адриана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??