11 мая 2008 г., 17:27

Когато спи градът 

  Поэзия » Белые стихи
985 1 5

Нощем. Когато спи градът

и всичко е лунна соната,

ме взимаш в ръката си

(като кристално топче)

и ме галиш с поглед,

(с целувки от люляци)

разтапяш ледовете ми

и ставам огнено гореща,

с очи като пламъци

изгарям любовно дланта ти

(и бавно градът се събужда)

под нежния звук на горящо безсъние.

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??