7 ene 2024, 22:35

Когато свърши времето

  Poesía
896 17 9

Когато свърши времето ще ме очакваш -

самотна странница на вечен кръстопът.

Ще дойда там след вятър тих повяващ

от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.

 

Ще ме усетиш - призрак бял в астрала,

живял на дъното на безконечен лабиринт.

Лишен от бог и сатана от земно тяло,

но оцелял в утробата на спомена любим.

 

Ще станем с теб единственото цяло

разполовено някога от гилотинен миг.

От бездната на мрака просияло

и от реликтовия свой родилен вик!

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=6DAFqbR6NFo

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...
  • Благодаря за подкрепата!
    Бъдете здрави и креативни. Поздравявам ви с малко музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=MBKxIGGlK88
  • Невероятна поезия! Поезия с голяма въздействаща сила! Приемете моето възхищение от прекрасния стих!
  • Винаги ме изненадваш, Младене!
    С поезия, която ме оставя без думи!
    Поклон пред таланта ти, приятелю!
    Възхищавам ти се!🍀🍀🍀💙💙💙
  • Все си казвам... Накъде по-хубаво. Но винаги може. Много ми хареса!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...