7.01.2024 г., 22:35

Когато свърши времето

895 17 9

Когато свърши времето ще ме очакваш -

самотна странница на вечен кръстопът.

Ще дойда там след вятър тих повяващ

от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.

 

Ще ме усетиш - призрак бял в астрала,

живял на дъното на безконечен лабиринт.

Лишен от бог и сатана от земно тяло,

но оцелял в утробата на спомена любим.

 

Ще станем с теб единственото цяло

разполовено някога от гилотинен миг.

От бездната на мрака просияло

и от реликтовия свой родилен вик!

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=6DAFqbR6NFo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...
  • Благодаря за подкрепата!
    Бъдете здрави и креативни. Поздравявам ви с малко музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=MBKxIGGlK88
  • Невероятна поезия! Поезия с голяма въздействаща сила! Приемете моето възхищение от прекрасния стих!
  • Винаги ме изненадваш, Младене!
    С поезия, която ме оставя без думи!
    Поклон пред таланта ти, приятелю!
    Възхищавам ти се!🍀🍀🍀💙💙💙
  • Все си казвам... Накъде по-хубаво. Но винаги може. Много ми хареса!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...