Когато съм сама...
Когато съм неистово сама
и само страшни мисли в мен препускат
тогава свеждам ниско своята глава
и виждам само кал...и свойта грозна същност.
Когато съм неспиращо сама
приисква ми се сякаш да ме няма
и сякаш самотата е скала
и силна, и неразрушима, и голяма.
Когато съм нестихващо сама
скалата сякаш е тръмплин за скачане,
за бягство от живота и страха,
за търсене, за смисъл, за обичане.
Когато аз скалисто съм сама,
а падането сякаш е надежда за летене,
тогава търся теб във свойта самота
и ми се иска ти и само ти да си до мене.
© Михи Радкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря!
-
Еха! Колко видове самота! Хареса ми!
-
Много добре развита идея, хареса ми.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Откривам една затихващост в "неистово, неспиращо, нестихващо, скалисто". И "падането сякаш е надежда за летене"...прекрасно е, прекрасно!
Благодаря за тази красота!